ИЗПОНАДРА̀СКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпонадраскам и от изподраскам се като прил. Разг. 1. Който има драскотини на много места; изподран, изподраскан. Студената вода заля изпонадрасканите ѝ крака и тя усети остра болка.
2. Който има драсканици, драскулки на много места, по цялата повърхност. В околийското управление ги подложиха на кратко следствие и ги натъпкаха в дълъг, мръсен, но светъл кауш. Марко Гошев огледа стените, изпонадраскани и оцапани с кръвта на хиляди дървеници, поодуха мръсния под и седна. Г. Караславов, СИ, 165–166.