ИЗПОНАДУ̀ПЧВАМ, -аш, несв.; изпонаду̀пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Надупчвам много неща, всичко или нещо на много места; изподупчвам, изнадупчвам. Краят на този възпалителен процес настъпва изведнъж и неочаквано през 1906 година с противогръцкия митинг на селяните от Станимика, които влизат, разбиват гръцките магазини, изпонадупчили бъчвите във винарските изби. Н. Хайтов, А, 55. Сега, по случай изборната победа на правителството, неговото кипящо буйство се изля в множество ликуващи ревове. Докато миряса, изсече доста шишета, които заплати, когато се уреждаше общата сметка, и изпонадупчи с парабела си тавана като решето. Т. Харманджиев, КВ, 249. изпонадупчвам се, изпонадупча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)