ИЗПОНАИЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; изпонаизля̀за, изпонаизлѐзеш, мин. св. изпонаизля̀зох, прич. мин. св. деят. изпонаизля̀зъл, -зла, -зло, мн. изпонаизлѐзли, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Излизаме мнозина или всички за кратко време, изведнъж; изнаизлизам, изпоизлизам, наизлизам.