ИЗПОНАПА̀ДВАМ, -аш, несв.; изпонапàдам, -аш, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Падаме много неща или всички, мнозина или всички; изпопадвам, изнападвам. Намери го клекнал до тротоара над канавката, затлачена от тиня – събираше зърна, изпонападали в калта през деня, докато селяните са пренасяли пълните крини от колите си до хамбара. Т. Харманджиев, Р, 42.