ИЗПОНАПИКА̀ВАМ, -аш, несв.; изпонапикàя, -àеш, мин. св. изпонапикàх, св., прех. Разг. Напикавам много неща или всичко; изпопикавам, изнапикавам. изпонапикавам се, изпонапикая се страд.

ИЗПОНАПИКА̀ВАМ СЕ несв.; изпонапикàя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Напикаваме се мнозина или всички; изпопикавам се, изнапикавам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)