ИЗПОНАПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; изпонаплàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Наплашвам мнозина, всички или някого много, в голяма степен. – Знаеш, тъй изпонаплашили раята, че като чуе – кърджалиите идат! – който не смогвал да хване гората, сам изнасял от къщи всичко, до шушка. Кожата да отърве. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322. изпонаплашвам се, изпонаплаша се страд.
ИЗПОНАПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; изпонаплàша се св., непрех. Наплашвам се много, в голяма степен.