ИЗПОНАПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изпонапъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Изпълвам, напълвам много неща или всичко; изнапълвам. И действително една вечер около петдесетина души италианци минаха по чаршията и до вечерта изпонапълниха кръчмите. Г. Белев, ПЕМ, 118. Изпонапълниха хамбарите.

2. Напълвам нещо с много неща. Изпонапълних гардероба си с дрехи. изпонапълвам се, изпонапълня се страд.

ИЗПОНАПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; изпонапъ̀лня се св., непрех. Изпълвам се, напълвам се много или изцяло; изнапълвам се. Не намерихме никъде места да вечеряме, ресторантите се изпонапълнили отрано. Δ За кратко време ресторантът се изпонапълни.


Източник: Речник на българския език (онлайн)