ИЗПОНАРАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпонараня и от изпонараня се като прил. Разг. Който е наранен много, на много места, в голяма степен. От ниско върховете изглеждат по-привлекателни, по-вълшебни. Изкачиш ли се обаче на тях, виждаш, че и те са от земя и от камъни. Долу – затинени в кал нозе, а горе – нозе, изпонаранени и кървави. Ст. Чилингиров, РК, 50. Скоро след това се случило така, че на лъва, изпонаранен, му се наложило да отпочива в пещерата. Й. Милев, П (превод) [еа].