ИЗПОНАРЀЖДАМ, -аш, несв.; изпонаредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Нареждам мнозина или всички, много предмети или всичко. Предните председатели големи золуми направиха. И крадяха, и роднините си изпонаредиха, и за общата работа не милееха. Й. Гешев, ВТ, 94–95. Да повикаме няколко деца, те ще изпонаредят столовете набързо. изпонареждам се, изпонаредя се страд.
ИЗПОНАРЀЖДАМ СЕ несв.; изпонаредя̀ се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Нареждаме се мнозина или всички. Неговите приятели се изпонаредиха все на хубави места.