ИЗПОНАСЯ̀ДВАМ, -аш, несв.; изпонася̀дам, -аш, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Насядваме мнозина или всички; изнасядвам. Постепенно и големите [хлапаци] стихнаха и изпонасядаха край тъмните огради. П. Здравков, НД, 5. Като мина и отмина царят с войводите си, войниците изпонасядаха, налягаха по тревата, по топлите сиви камъни. Д. Талев, Съч. ІХ [еа].