ИЗПОНАША̀РВАМ, -аш, несв.; изпонашàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Нашарвам много неща, всичко или нещо, някого в голяма степен, изцяло, обикн. с много цветове; изнашарвам. Бенко видя, че над източното крило на емигрантския хотел небето беше изпонашарено като с някакви огромни цветни моливи – червени, розови и лилави. Ал. Бабек, МЕ, 33. Изпонашарихме стените с картинки. Δ Учителката изпонашари тетрадките с червен молив. Δ – Защо си така нацапан? – Батко ме изпонашари като индианец. изпонашарвам се, изпонашаря се страд. и възвр. Парливата полевъдка Пена Дивечка застана срещу Ганушка, опипва я, опипва я с остър поглед, па току ѝ подвикна: – Ой, ой, каква ми си се οмацала, каква ми си се изпонашарила – за грехотиите! Б. Обретенов, С, 160.