ИЗПОНАЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпоная̀м, изпонаядѐш, мин. св. изпоная̀дох, прич. мин. св. деят. изпоная̀л, св., прех. Разг. Наяждам или прояждам голямо количество от нещо, много неща, всичко или нещо на много места. Децата са изпонаяли питките, не е останала нито една цяла. Δ Молците са ми изпонаяли роклята.