ИЗПОНÒСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е много износен, извехтял, изхабен от употреба. Навлязоха в облаци от непрогледна, лепкава мъгла. От дрехите им, изпоносени и потънали в разноцветни кръпки, капеше вече вода. Ив. Хаджимарчев, ОК, 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)