ИЗПООКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изпоокъ̀сам, -аш, св., прех. Разг. Окъсвам много или всичко; изпокъсвам. Изпоокъсах цъфналите кокичета пред къщата. изпоокъсвам се, изпоокъсам се страд.
ИЗПООКЪ̀СВАМ СЕ несв.; изпоокъ̀сам се св., непрех. Разг. Окъсвам се много или изцяло; изпокъсвам се. Изпоокъсаха ми се книгите от много премествания.