ИЗПОПА̀ДВАМ, -аш, несв.; изпопàдам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Падаме мнозина или всички. Могъщото тяло на кораба потреперва подобно на бегач, който се засилва на място. После внезапно се устремява напред, и то така, че целият екипаж начело с ръководството изпопадва на пода. П. Незнакомов, СП, 164. Те [врабчетата] пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, НВ, 12–13. Изпопадали старите горски дървета, които, сравнени с днешните, били гиганти. А. Каралийчев, С, 284. Под кичура сплъстени коси, изпопадали по челото му, гледаха големи черни очи. Д. Спространов, С, 141. Вечерта в двора на Маринко Белобобчев избухна бомба. Стената на къщата беше надупчена, стряхата беше разбита, долу бяха изпопадали парчета стъкла и керемиди. Г. Караславов, ОХ ІІ, 175. Изпопадаха от смях всички и калугериците се разпискаха. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36.
2. Падам, срутвам се, събарям се на много места. Насреща, към дъното на двора, се виждаше дълга, ниска постройка, измазана с кал, която бе изпопадала тук и там. Д. Талев, ПК, 372. Наближихме тютюневите складове. Един скъсан улук бе клюмнал настрана, тук-там мазилката бе изпопадала и червените тухли зееха като рани. Ст. Сивриев, ЗСБ, 100.