ИЗПОПА̀СВАМ, -аш, несв.; изпопасà, -ѐш, мин. св. изпопàсох, прич. мин. св. деят. изпопопàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разг. Опасвам, изпасвам много или всичко. А дивите прасета изпопасоха тревните алеи пред окръжния ЦУМ... Тонич, КСШ, 10. изпопасвам се, изпопаса се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)