ИЗПОПИКА̀ВАМ, -ах, несв.; изпопикàя, -àеш, мин. св. изпопикàх, св., прех. и непрех. Разг. Напикавам, попикавам много или всичко, на много места или навсякъде; изпонапикавам. изпопикавам се, изпопикая се страд.
ИЗПОПИКА̀ВАМ СЕ несв.; изпопикàя се св., непрех. Разг. Напикавам се, попикавам се много, в голяма степен; изпонапикавам се.
Δ Изпопикавам се / изпопикая се от смях. Разг. Смея се много. Всичко живо се изпопика от смях при тая гледка.