ИЗПОПЍЧАМ, -аш, несв.; изпопекà, изпопечѐш, мин. св. изпопѐкох, изпопѐче, прич. мин. св. деят. изпопѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Разг. Опичам много неща, голямо количество от нещо или всичко. Изпопекох най-различни сладкиши за рождения ден на детето. Δ Изпопекох хляб за цяла седмица. // Опичам, изгарям, обгарям нещо в голяма степен. Когато горещите още чугунени питки затрополяха в каросерията на вагона, изпопекоха ръцете си и момчетата на Горан, и чугунодобивниците. Всеки искаше да си скъта по една питка от първия кремиковски чугун. Ст, 1963, бр. 925, 3. изпопичам се, изпопека се страд. и възвр. Изпопекохме се на нивата в тая горещина. Δ Изпопекох се на силното слънце.