ИЗПОПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; изпоплàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Изплашвам много хора, животни или всички, обикн. много, в голяма степен. По едно време като му бръмна: паметник, та паметник! Като запристигаха едни рунтави майстори на паметници, едни широкогащести каменари – склуптори ли им думат, безсклуптори ли, изпоплашиха кучетата и за една неделя докапчиха виното на селото. Чудомир, Избр. пр, 129. Пръв път в 63 лето по Р. Хр. [Рождество Христово] изпоплаши жителите едно страшно земетрясение, което особено у Помпея направи големи щети. Лет., 1874, 114. Старите даскалетини, като не умеяха друго, освен да бият на фалага и диво магаре, изпоплашваха децата. У, 1871, бр. 20, 305.
2. Изплашвам някого много, в голяма степен. Но пак полека-лека поутеших ся и внезапно ми дойде такваз една мисъл, че може би да съм минал сам аз оттамо и че възможно е да са мои тези дири, които мя дотолкоз изпоплашиха. Π. Ρ. Славейков, РО (превод), 93–94. Клисурското въстание най-напред било изпоплашило турското население от околните села. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 138. Преди малко фанариотският синод беше са събрал да решава българския черковен въпрос, а нашите стари „комисари“ изпоплашиха света. С, 1872, бр. 48, 386. Изпоплашихме детето с това тропане. изпоплашвам се, изпоплаша се страд.
ИЗПОПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; изпоплàша се св., непрех. Изплашвам се много, в голяма степен. Пребледнях и огледах децата дали и те не бяха се изпоплашили, но очичките им премигваха само от весело любопитство. О. Василев, ЖБ, 353. В десет часа пред общината изведнъж се струпаха женоря и гракнаха. Чиновниците се изпоплашиха и започнаха да заключват канцелариите. П. Здравков, НД, 94–95. И на дяда Добря, на унучката Милка, казал, че ще я съсече и ще улови света... И сега хората се изпоплашили и, чини ми се, ще бягат от село. Ц. Гинчев, ГК, 39–40. Хора, които не знаят какво нещо е тая звезда [опашатата], изпоплашват ся и изтръпват от страх. Й. Груев, Лет., 1872, 106–107. Ала нещо / изшушука / и сърцето / трепва в Зайо; / пукна пушка, / хукна Байо, / захвърчаха / патрондаши, / та се всичко / изпоплаши! Чичо Стоян, ЧК, 34.