ИЗПОПЛЀСКВАМ, -аш, несв.; изпоплѐскам, -аш, св., прех. Разг. Изплесквам, изцапвам много неща или всичко, мнозина или всички или някого, нещо на много места, в голяма степен или изцяло. После дебело намаза лицето си с нещо бяло, а върху бялата боя взе, че нарисува вежди, мустаци и румени бузи. Но с това не се свършиха чудатостите му. След като изпоплеска лицето и шията си, той започна да навлича някаква необикновена дреха. А. Каралийчев и др., ДК (превод) [еа]. Ха, и мастилницата се разляла / и изпоплескала тя масата му цяла. К. Христов, ЧБ, 304. Изпоплесках всички съдове, докато направя тортата. изпоплесквам се, изпоплескам се страд. и възвр. Изпоплесках се с кал в тъмното.
ИЗПОПЛЀСКВАМ СЕ несв.; изпоплѐскам се св., непрех. Изплесквам се, изцапвам се много, в голяма степен. Но в тоя миг се чуват четири тъпи изстрела на пистолет, снабден със заглушител. И подир туй дрезгавият глас на Гарвана: – Всичко ще се изпоплеска. Другаде май трябваше да свършим тая работа. Б. Райнов, ГН, 188.