ИЗПОПРЕБЍВАМ, -аш, несв.; изпопребѝя, -ѝеш, мин. св. изпопребѝх, прич. мин. страд. изпопребѝт, св., прех. Разг. 1. Пребивам, бия много, съсипвам физически от бой много (хора или животни), всички или някого в голяма степен; изпребивам. Освен това съсипа от бой жена си и изпопреби всичките гребци. А. Бошнакова и др., Съч. V (превод) [еа]. Вълкът изскочи, цял във кръв облян, / изпопребит и изподран. Б. Банов, Ст, 1970, бр. 1262, 2. Изпопребиха детето, без да има някаква вина.
2. Убивам някого; изпребивам, изпоизбивам, изпотрепвам. Ние, дето бяхме, като взехме лопатите, че като ударихме по една лопата на конете. Малее, като нарипаха тогава ония германци, ше ни изпопребият, дето сме ударили по една лопата на добичетата... Й. Радичков, ББ, 35. На едного откраднаха кравата и нашите казаха, че това е работа само на конекрадците. А конекрадците казват, че тъкмо от оная история с общинския бик вече не посягат на рогато добиче, защото бикът изпопребил сума народ. Й. Радичков, В, 147.
3. Прен. Разсипвам, съсипвам, повреждам в голяма степен нещо от действие, работа, свързана с извънредно много затруднения, усилия; изпребивам, изпотрепвам, изпочупвам, изпотрошавам, изпосъсипвам, изпретрепвам, изтрепвам. Изпопребих си краката по стръмния път. изпопребивам се, изпопребия се I. Страд. от изпопребивам. ІІ. Взаим. от изпопребивам в 1 и 2 знач. Говореше се, че след като са се изпопребили взаимно на ринга, двамата са се превърнали в кумири на колегите си. Б. Христов, ЧО (превод) [еа].
ИЗПОПРЕБЍВАМ СЕ несв.; изпопребѝя се св., непрех. Разг. 1. Удрям се на много места, наранявам се в голяма степен, обикн. при падане; изпребивам се, пребивам се. Изпопребих се по камънаците при слизане от планината.
2. Само мн. и 3 л. ед. Много или всички се пребиваме, убиваме; изпребивам се, изпоизбивам се, изпотрепвам се, изпретрепвам се. Автобусът се преобърнал и почти всички пътници се изпопребили.
3. Прен. Обикн. с предл. οт и следв. същ. или със съюз да и следв. гл. Означава много висока степен на извършване на действието, изразено със съществителното или с втория глагол; пребивам се, изтрепвам се, изпотрепвам се, съсипвам се, изпосъсипвам се, изпребивам се, изпретрепвам се. Изпопребиваш се от тичане и като се изкушиш да свърнеш някъде, после трябва още по-силно да тичаш. П. Искренов, АНТП [еа]. Изпопребих се от тичане, за да уредя всичко преди пътуването. Δ Изпопребихме се от работа на бригадата. Δ Изпопребих се да бъда внимателен с тях.
◊ Изпопребивам си / изпопребия си краката. Разг. Полагам големи усилия да свърша някаква работа, като обикн. ходя на много и различни места.