ИЗПОПРИПА̀ДАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички припадаме. – Знам те аз тебе. Ще ти се да минеш на кон през града, да се попъчиш малко, та момичетата да изпоприпадат, нали? А. Крупев, АМ (превод) [еа].
◊ Изпоприпадам от смях. Разг. Смея се много силно, интензивно и продължително. Идете и кажете сетне, че Пешо има чувство за хумор – ние едва не изпоприпадахме от смях, а той е сърдит и нацупен. Човек просто не знае с какво да му угоди. В. Цонев, ПТ, 103. Те изпоприпадаха от смях и една на друга съобщаваха факта. Г. Данаилов, ДС [еа].