ИЗПОПУ̀КВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпопуквам1 и от изпопуквам се; изпонапукване.
ИЗПОПУ̀КВАНЕ2, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от изпопуквам2.
