ИЗПОРАЗБЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; изпоразбъ̀ркам, -аш, св., прех. Разг. Разбърквам много неща или всичко. Детето изпоразбърка книгите. изпоразбърквам се, изпоразбъркам се страд.

ИЗПОРАЗБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; изпоразбъ̀ркам се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Разбъркваме се много или всички. Езерцата по морето изчезнаха, сребърните пътечки, които ги деляха, се изпоразбъркаха, всичко се изравни. Ст. Даскалов, ЕС, 242.


Източник: Речник на българския език (онлайн)