ИЗПОРАЗВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; изпоразваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Развалям много неща, всичко или нещо в голяма степен или изцяло. Насъде по нашенско селяните говорят по чисто български, когато гражданите, размесени с разни народности, си са изпоразвалили езика и употребяват млого речи чужди. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5, 224. Хората започнаха да грабят тайно материали от изоставената къща и на бърза ръка я изпоразвалиха. ∆ Изпоразвалиха къщите в квартала, за да правят нов голям блок. изпоразвалям се, изпоразваля се страд.
ИЗПОРАЗВА̀ЛЯМ СЕ несв.; изпоразваля̀ се св., непрех. Разг. Развалям се в голяма степен или изцяло. – Училището се е изпоразвалило, па и черквата трябва да се постегне, ала сегашното не ми го хваща око... Не отиваме на добро. Хр. Максимов, СбЗР, 11.