ИЗПОРАЗКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изпоразкъ̀сам, -аш, св., прех. Разг. Разкъсвам много неща или всичко, мнозина или всички или нещо много, на много места или изцяло; изразкъсвам. Току щом снеха мъртвеца насред двора, майка и син спуснаха са отгоре му, раздърпаха опаса му, изпоразкъсаха пазвата му. Ил. Блъсков, ПБ I, 77. Най-благословеното нещо: сговор, сближавате, съединение, ние зехме, та с ръцете си го изпоразкъсахме, като тикнахме в опропастяющата омраза не само българин с българин, но брат с брата! ВЦ, 1888, кн. 20, 33. Изпоразкъсах му грозните тетрадки. изпоразкъсвам се, изпоразкъсам се страд.
ИЗПОРАЗКЪ̀СВАМ СЕ несв.; изпоразкъ̀сам се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Разкъсваме се в голямата си част или всички; изразкъсвам се. Облаците се изпоразкъсаха.
2. Разкъсвам се много, в голяма степен или изцяло. Мрежата се изпоразкъса.