ИЗПОРАЗЛЀПВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпоразлепвам1 и от изпоразлепвам се.

ИЗПОРАЗЛЀПВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпоразлепвам2 и от изпоразлепвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)