ИЗПОРАЗПЛА̀КВАМ, -аш, несв.; изпоразплàча, -еш, мин. св. изпоразплàках, св., прех. Разг. Разплаквам мнозина или всички; изразплаквам. Покъртителните сцени във филма ни изпоразплакаха. изпоразплаквам се, изпоразплача се страд.

ИЗПОРАЗПЛАКВАМ СЕ несв.; изпоразплàча се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Разплакваме се мнозина или всички; изразплаквам се. При вида на нещастниците мнозина се изпоразплакаха.


Източник: Речник на българския език (онлайн)