ИЗПОРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпоразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Поразявам много или всичко. Само понякога [Христо] идва, напълва стаите с цигарен дим, набива в саксиите големи бели угарки и си заминава. Старата после дълго не вади угарките и престорено се оплаква: „Идва моят гражданин. Изпорази ми цветята.“. Л. Михайлова, Ж, 81. изпоразявам се, изпоразя се страд.
ИЗПОРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпоразя̀ се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Поразяваме се в голямата си част или всички. Личните ни интереси, в това време на медления, ся изпоразиха. Ч, 1871, бр. 13, 392.