ИЗПОРАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпораня и от изпораня се като прил. Разг. Който е ранен на много места. Давидко изпохапан, изпоранен, беше занесен в болницата. Й. Йовков, АМГ, 89.
