ИЗПОРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпораня̀, -ѝш; мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Ранявам мнозина или всички или някого, нещо на много места, в голяма степен; изпонаранявам. Той сам изпоранил себе си и са предал на вавилоняните, уж като человек много жестоко наказан от Дария. Н. Михайловски, РВИ (превод), 40. Изпоранихме си ръцете. изпоранявам се, изпораня се страд., възвр. и взаим. Изпораних се по острите камъни.