ИЗПОРЀЖДАМ, -аш, несв.; изпоредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Само мн. и 3 л. ед. Много, мнозина или всички изреждаме някого, следваме по ред, един след друг при някого. Не можеше да дигне глава от болести това дете. Изпоредиха го всички детски болести. Д. Талев, ПК, 829-830.
2. Нареждам, подреждам нещо (стая, къща и под.) изцяло, обикн. с много предмети. Дома пак си имала едно одайче скришно, се е со икони изпоредено, та и во него си се молела богу. Нар. прик., СбКШ, 91.
3. Нареждам две или повече неща едно до друго, поставям нещо редом с друго. Вуйчо му извади из джоба си две ножчета, подхвърли ги в шепа, изпореди ги на длан пред него. Ил. Волен, БХ, 24. – Голямо тегло беше – излеко въздъхна Рою, като беше изпоредил пръстите на едната си ръка, гледаше ги с присвити очи и ги поогъваше нагоре. Ил. Волен, МДС, 144. Тя протегна кръглата си червена ръка. Изпореди и Свиден своята. Ил. Волен, БХ, 130. изпореждам се, изпоредя се страд.
ИЗПОРЀЖДАМ СЕ несв.; изпоредя̀ се св., непрех. Диал. 1. Само мн. и 3 л. ед. Изреждаме се мнозина или всички. Те всички се бяха изпоредили да я погледат, да поговорят с нея, но сега бяха я забравили в нейния ъгъл. Д. Талев, С II, 235. След като всички 8 души се изпоредиха, тя остана на мястото си в безсъзнание, а те си отидоха спокойни. Пряп., 1903, бр. 7, 3.
2. Заставам редом до някого, изравнявам се с някого. Познах гласовете на Сладунка и Къпинка. Когато се изпоредиха с мен, Сладунка метна хитър поглед към двора и усмивката ѝ светна в мрачината. Ил. Волен, МДС, 23.