ЍЗПÒРЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. Диал. 1. Животно, извадено от утробата на майка си с разпаряне. Телци изпорци не ся ядат. Н. Геров, РБЯ II, 282.
2. Само мн. Кожи от такива животни, обикн. от малкиагнета. Дето има овце, има и изпорци. Н. Геров, РБЯ, II, 282.