ИЗПОРÒНВАМ, -аш, несв.; изпорòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изронвам много, всичко или нещо на много места, в голяма степен. Изпоронихме царевицата. ∆ Вълните изпоронили брега. изпоронвам се, изпороня се страд.

ИЗПОРÒНВАМ СЕ несв.; изпорòня се св., непрех. Разг. Изронвам се много, в голяма степен или изцяло. Бисквитите се изпоронили в чантата. ∆ Там, където нямаше укрепление, брегът се беше изпоронил.


Източник: Речник на българския език (онлайн)