ИЗПÒРТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от изпортвам и от изпортвам се. – Не бива да гледаш леко, ами се стягай! Хората са тръгнали на изпортване, няма да е лесно да ги върнеш в пътя. П. Вежинов, НС, 225.
