ИЗПОРУ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. За сграда, зид и под. – който е много порутен, който има пукнатини, повреди на много места. Из гигантската изпорутена постройка се издига един дълъг, могъщ и печален вик, едно мучене на младо, силно, разтревожено животно. К. Константинов, ПЗ, 118.