ИЗПОРЯ̀ЗВАМ1, -аш, несв.; изпорѐжа, -еш, мин. св. изпоря̀зах, св., прех. Разг. 1. Нарязвам много неща, всичко или нещо на много места; изпонарязвам. Докато се качвахме, хранех тайни надежди, че поголовната сеч може да е пощадила тия непристъпни места, но жестоко се излъгах: където е могъл човек да стъпи, дърветата бяха немилостиво изпорязани. Н. Хайтов, ШГ, 258. Разрушили са два моста, изпокъсали са телеграфни жици, изпорязали са телеграфните стълбове на много места между Преспа и Битоля. Д. Талев, И 1980 [еа].
2. Порязвам, нарязвам нещо на много места; изпонарязвам. – Какво точно е станало [с момчетата], не бих могъл да кажа – смръщи Лука изпорязаното си от стари, зараснали рани лице. О. Василев, ЗЗ, 81. Изпорязах си пръстите, докато отворя консервата. изпорязвам се, изпорежа се страд. и възвр.
ИЗПОРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; изпорѐжа се св., непрех. Разг. Порязвам се, нарязвам се на много места; изпонарязвам се. Изпорязах се по къпините в двора.
ИЗПОРЯ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; изпорѐжа, -еш, мин. св. изпоря̀зах, св., прех. Разг. Орязвам много неща, нещо в голямата му част или всичко; изпоорязвам. Изпорязах овошките. изпорязвам се, изпорежа се страд. и възвр.