ИЗПОСЀЧЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпосека1 като прил. Разг. 1. Който е много изсечен. И когато на другия ден той се показа горе на строежа, сред изпосечените гори и разбитите скали, откъм багерите и машините, откъм бараките се втурнаха един по един те, бегълците. Ст. Даскалов, СЛ, 50.
2. Който има много нарези от сечене. Една брадва лежеше захвърлена сред двора до изпосечен дървосек. Й. Йовков, Ж 1945, 162.
ИЗПОСЀЧЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпосека2 като прил. Разг. Който има рани, следи от удари с нож, меч и под. на много места по тялото. Над разлюления от сражението град лумна като светъл пламък лудо опиянение. И изпосечените, окървавени, изнемогнали воини вдигаха купите с Аароновото вино като за наздравица. А. Дончев, СВС, 776. Един фелдшер с двама санитари работят усърдно, но кого по-напред? Пъшкане, охкане, псувни, проклятия – същинска кланица с изпосечени трупове. Л. Стоянов, X, 29.