ИЗПОСЍЧАМ1, -аш, несв.; изпосекà, изпосечѐш, мин. св. изпося̀кох, изпосѐче, прич. мин. св. деят. изпося̀къл, -кла, -кло, мн. изпосѐкли, прич. мин. страд. изпосѐчен, св., прех. Разг. Изсичам много неща, голямо количество от нещо или всичко. Работниците изпосякоха дърветата край пътя. ∆ Селяните изпосякоха гората. изпосичам се, изпосека се страд.
ИЗПОСЍЧАМ2, -аш, несв.; изпосекà, изпосечѐш, мин. св. изпося̀кох, изпосѐче, прич. мин. св. деят. изпося̀къл, -кла, -кло, мн. изпосѐкли, прич. мин. страд. изпосѐчен, св., прех. Разг. 1. Посичам, насичам, наранявам или убивам с удар на нож, меч и под. мнозина или всички. – Изход друг няма, светли! – охкаше Тола. – Войниците са уморени, изпосечени, повечето избити. Й. Вълчев, СКН, 180. Там нашествениците бяха обкръжени, по-голямата част от тях бяха изпосечени, други се издавиха в езерото, а трети паднаха в плен. РД, 1960, бр. 139, 1.
2. Посичам, насичам, наранявам някого или нещо на много места. Той извлече измежду тях трима мъртви арменци в черни изстинали брони. Положи ги на гръб и на светлината на далечните огньове се опита да различи чертите на лицата им. Те бяха изпосечени, изхапани, одрани. А. Дончев, СВС, 819. изпосичам се, изпосека се страд.