ИЗПОСЍЧАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпосичам1 и от изпосичам се.

ИЗПОСЍЧАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпосичам2 и от изпосичам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)