ИЗПОСТАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпосталѐя, -ѐеш, мин. св. изпосталя̀х, прич. мин. св. деят. изпосталя̀л, -а, -о, мн. изпосталѐли, св., непрех. 1. Ставам мършав, постал; измършавявам, отслабвам. Напоследък той така отслабна, изпосталя – дрехите му станаха толкова широки, че отдалече приличаше не на човек, а на истинско плашило. Г. Караславов, ОХ IV, 450. Да живеят няколко месеца в тоя пущинак, беше съвсем невъзможно. За две седмици те изпосталяха от глад, подивяха от самотията. П. Вежинов, НС, 235. Бедният звяр, нарасъл доста вече, беше твърде изпосталял и само след няколкоминутно колебание можа да си напомни за обичния си господар. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 8. През пролетта чичо Върбан по-късно я [телицата] пусна на паша да не изпосталее от зеленилото, което беше още младо и горчиво. Ил. Волен, ДД, 134–135. Най-главната личба подир тая бегавица е една малко-млого слабост. Повечето пъти болният изпосталява малко нещо. Ив. Богоров, СЛ, 85.
2. За земя, почва – ставам беден, неплодороден; обеднявам. Пролетта дойде рано. Земята, изсъхнала и изпосталяла през миналата година, като че набъбна от ситост, отпусната под меките лъчи на слънцето. Г. Караславов, ОХ II, 631.