ИЗПОСТАЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпосталявам; измършавяване, отслабване. Азиатската върла холера има тия личби: бълване, дрисък, изпосталяване. Ив. Богоров, СЛ, 82.


Източник: Речник на българския език (онлайн)