ИЗПОСЪДЍРАМ, -аш, несв.; изпосъдерà, -ѐш, мин. св. изпосъдрàх, св., прех. Разг. Съдирам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло. Изпосъдрах старите чаршафи и приготвих превръзки. ∆ Изпосъдрах си роклята в тези храсти. изпосъдирам се, изпосъдера се страд.
ИЗПОСЪДЍРАМ СЕ несв.; изпосъдерà се св., непрех. Разг. Съдирам се много, в голяма степен или изцяло. Чаршафите ми се изпосъдраха от много употреба. ∆ Бельото ми се изпосъдра вече. ∆ Роклята ми се изпосъдра по шевовете.