ИЗПОСЪДРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпосъдера и от изпосъдера се като прил. Разг. Който е съдран на много места, в голяма степен или изцяло. От всички арестувани освободиха осемдесет души. Другите, пребити, с разкървавени стъпала, с изпокъсани ризи и с изпосъдрани гащи, бяха нахвърляни в избата на училището. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 263.