ИЗПОСЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изпосъхна като прил. Разг. Който е изсъхнал много, в голяма степен или изцяло. И върбите как тъжни и усърнали спущаха остарелите си и изпосъхнали клонове над вонящото легло на изчезналата вода! Ив. Вазов, Съч. XI, 30.