ИЗПОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпосѐя, -ѐеш, мин. св. изпося̀х, прич. мин. св. деят. изпося̀л, -а, -о, мн. изпосѐли, прич. мин. страд. изпося̀т, -а, -о, мн. изпосѐти и изпосѐян, св., прех. Разг. 1. Посявам голямо количество от нещо или всичко.
2. Посявам нещо на много места или на голяма площ, навсякъде. Ке се сторам праф и пепел, / да ме сбереш в ала шамия, / та да пойдеш во градина, / тамо да ме изпосееш. Нар. пес., СбБрМ, 458. изпосявям се, изпосея се страд.