ИЗПОТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпотя се като прил. 1. Който е покрит или просмукан с пот; запотен. В това време изпотеният и зачервен Янков настигна Кондарев и сърдито го потегли за ръкава. – Какво правиш? Къде ще ни изведе това? Ем. Станев, ИК I и II, 126. Играещите селянки най-после спряха, правейки хлад с кърпите си по изпотените си зачервени лица. Ив. Вазов, Съч. XIII, 165. Дребните изпотени кончета, прегънати, с наведени глави, с мъка изваждаха краката си из гъстата кал. Й. Йовков, ЖС, 187. Аз избързах – с изпотена риза / и в очите с нежна синева / старец едър аз видях да слиза / бавно към зелените нивя. Н. Фурнаджиев, ВД, 54.
2. Който е покрит с втечнени водни пари, с влага; запотен. Навън, зад изпотените стъкла на прозореца, бързо-бързо, в надпревара сякаш, хвърляше едър на парцали сняг. Ил. Волен, МДС, 175–176. Ваньо и Кунето залепиха очи на изпотения прозорец. А. Каралийчев, ПС I, 6. Той подпря глава на хладната стена и с изпотени очила зачака да избие наново звънецът. Д. Кисьов, Щ, 400.