ИЗПОТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който причинява изпотяване; изпотяващ. Лайката се казва още подрумиче. Употрябява се като изпотително средство. О, 1939, бр. 857, 4. За да ся улесни пищеварението, на чайната вода трябва да ся прибавя и малко мляко. Тази чайна вода понякога ся употреблява като изпотителен цяр. ИЗ 1877, 437. Изпотително лекарство.