ИЗПОТРЀПВАМ, -аш, несв.; изпотрѐпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Изтрепвам, убивам много (хора или животни) или всички; изпребивам, изпретрепвам, изпоизбивам. – Мина оня ми ти германски аероплан, съвсем ниско мина над вързаните за парахода шлепове и като затрака с картечницата си – наред, изпотрепа нещастните, които се бяха свили и не знаеха какво да правят. П. Спасов, ХлХ, 318. Ако в полицията разберат, че нейният [на лелята] дом се е превърнал на сборище за нелегални, на квартира за конспиратори и на партизанска амбулатория, целият ѝ род ще изпотрепят, от къщата ѝ прах няма да оставят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 307. Стада с медночервена вълна пасат зеленич под Чумерна и по Агликина поляна, дето турците изпотрепаха половината от Хаджидимитровата чета. А. Каралийчев, ПД, 69. Щом приближавали тии [неприятелите] до водата, нашите наизскачвали вси изеднъж и нападали свирепо отгоре им, та ги изпотрепвали. Д. Войников, КБИ, 16. Във время на връщанието му [на императора] друга българска войска, скрита в гората, ненадейно излиза и напада отгоре му, та изпотрепва повече от половината войска, що била с него. Д. Войников, КБИ, 37.
2. Бия много, пребивам много (хора или животни), всички или някого до пребиване; изпопребивам, изпребивам, изпретрепвам. Черкезите заобиколиха кервана и започнаха да шибат с дългите си камшици. Изпотрепаха хората. П. Росен, ВПШ, 40. Причакали съселянина си късно вечерта и го изпотрепали.
3. Прен. Измъчвам, изтощавам, съсипвам много (хора или животни) или всички; изпосъсипвам, изпоизмъчвам. – Не знам що му е казал беят, ама нашите селяни „бре варе!“ са викнали от туй куче – от ралата им изпряга воловете и ги взема да ги запира, изпотрепал е сиромасите. Ц. Гинчев, ГК, 47–48. – Ех ти, синко, изпотрепа хората. Че има греховни народни изедници – има. Ама и ти си не по-малко грешен. Хр. Смирненски, Съч. III, 205.
4. Прен. Разсипвам, съсипвам, повреждам в голяма степен нещо от действие, работа, свързани с извънредно много затруднения, усилия; изпопребивам, изпребивам, изпосъсипвам, изпретрепвам, изтрепвам, изпочупвам, изпотрошавам. Изпотрепахме си краката по тоя камънак. изпотрепвам се, изпотрепя се страд., възвр. и взаим.
ИЗПОТРЀПВАМ СЕ несв.; изпотрѐпя се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Изтрепваме се, загиваме много или всички; изпопребивам се, изпоизбивам се, изпребивам се, изпретрепвам се. Дим и пламък обхванали цялата кула. Скритите вътре почнали да скачат. Изпотрепал се много свят. П. Росен, ВПШ, 104.
2. Прен. Изтощавам се, съсипвам се в голяма степен от усилията, които полагам, за да преодолея нещо; изпретрепвам се, изпоизмъчвам се, изпосъсипвам се. Какъвто изглед представляваше селото, същият изглед представляваха и общите пътища. Добитъкът са изпотрепваше по тези пътища. Ступ., 1875, бр. 9–10, 71. Изпотрепах се по тия стръмнини. ∆ Изпотрепахме се в тъмнината.
3. Обикн. със съюз да и следв. гл. или с предл. от и следв. същ. Означава много висока степен на извършване на действието, изразено със съществителното или с втория глагол; изтрепвам се, съсипвам се, изпопребивам се, изпребивам се, изпосъсипвам се, изпретрепвам се. – На, жените се изпотрепаха да чистят – аз не мога. Й. Йовков, А, 61. Кучкарите изглежда работеха на парче, защото се изпотрепваха да тичат, щом видеха някое куче без марка. Ст. Стратиев, СВМ, 89. Той само да рече да се зададе, ела да видиш ти как ще се изпотрепем да бъдем добри с него! Обаче не се задава! Й. Радичков, ББ, 111. Жена, деца вкъщи са изпотрепваха да работят, хем чужда работа, за да могат от малко малко да спомогнат за къщните разноски. Ил. Блъсков, ПБ II, 63. – Леле, мале! Ще се изпотрепем от копане. И без това сме се изкривили от работа, а тия канали... П. Велков, СДН, 313.
◊ Изпотрепвам си / изпотрепя си краката. Разг. Полагам големи усилия да свърша някаква работа, като обикн. ходя на много и различни места. Слуги и слугини си изпотрепаха краката да сноват по всичките посоки в града за провизия. Ал. Константинов, Съч., 265.