ИЗПОТРОШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпотрошà и от изпотрошà се като прил. Разг. Който е строшен, счупен в по-голямата си част, в голяма степен или изцяло; изпочупен. Кръстан дигаше наистина много шум, ходеше от кръчма на кръчма, но всичките му буйства се свършваха с много изпотрошени шишета и чаши. Й. Йовков, ПК, 34. Индустриалният град беше пометен, сравнен със земята. Тук-таме само стърчаха скелети на изгорели къщи, изпотрошени трамваи. А. Каралийчев, С, 146. Мнозина зарязаха оратора и се втурнаха да гледат обезумелия наемател на бюфета, който, отчаян от изпотрошения инвентар, блъскаше в земята каквото му попадне. Ем. Станев, ИК I и II, 124. Тук той пристигна в кална и изпотрошена варка, която вятърът подхвърляше, а дъждът изпълняше с вода. С. Бобчев, ЖФ (превод), 18–19. А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен цар Ирод“. Хр. Смирненски, Съч. III, 173.